Хималайската лампа ми се усмихваше от пода и изпълваше с топло оранжево присъствие стаята. Отвън в тъмните сенки на хладната нощ й пригласяше гласа на непознато пиле. Лампата за мен беше вълшебна. Загасиш ли скучните й жълти братовчедки на тавана, солната лампа превръщаше всяко място в картина от жива приказка. Напомни ми за арабските истории. В сянката на стената Аладин ми помаха с ръка и отлетя полегнал на опашката на любимия си духовит джин.
Бурята вчера беше много особена. Дойде съвсем неочаквано и внесе силен смут във всяко старателно метеороложко сърце. А силата й беше като тази на всемирния потоп. Бях легнала на леглото и гледах с жадни очи да хвана за опашката всяка лилава светкавица, а ушите ми дебнеха да яхнат гръмотевиците в ариегарда им. Поканих и Ной на гости да си правим компания, но той каза, че един потоп му бил достатъчен и имал да се грижи за някаква двойка животни, които упорито не искали да си тръгнат от неговия кораб вече няколко хиляди години.
Опитах се да разбера какво ми казваха светкавиците, но те говореха много тихо и не успях да ги чуя. Днес щях да попитам вятъра да ми разкаже историята на тази буря, но той бързаше много да разнесе навсякъде спуснатите от Небето повеления и не можа да се задържи в шепите ми достатъчно, за да го чуя ясно.
Прекрасно е, чакаме ощее! :)))
Благодаря, денят ми вече е прекрасен! Изпих си кафето около морето, с прекрасни картини и приказни разкази!
Благодаря на всички в платформата за вълшебната енергия! 💕💕💕