[EN]
With each step, the girl climbed higher and higher, until she finally reached the top, her breath laboured but her heart racing with excitement. Her mind was a constant whirl of thoughts, always pondering, searching, and dreaming. This is how her soul learned and grew, building and destroying as it imparted knowledge. Through every life drama, it would be born and die, rearranging its powerful inner structure. Today, she had reached this peak, but tomorrow she would set out to conquer yet another. Her soul was vast and ever-transforming, always developing through activity, never wanting to grow cold at rest.
And up in the sky, the solitary moon shines brightly once more. It had already started to wane, approaching the moment when it would disappear from view once more. Down on the earth, along the muddy path, she walked, lost in thought. Why is it called "New Moon" when the moon vanishes? How can it be new? To her, it seemed plausible that as one cycle ends and another begins, this concept seems truthful. The moon is not just a celestial body to the girl. These days, she finds herself thinking more and more about it - wondering what it evokeс in her, what urges and sensations it releases, and what needs it fulfils.
Just as beautiful and enchanting as she was in her fullest phase, she realized that she felt rather uneasy. A lack of mental equilibrium and a yearning for psychological renewal. Sometimes, this prompted the girl to a choice - either death or a qualitatively new order.
And if any of you recognize yourselves in her story, let it be known!
There are souls like hers, shining with their unique vitality and light somewhere in the cosmic infinity.
[Source](Image by efes from Pixabay)
[BG]
Момичето и луната
Тя направи няколко крачки и неусетно стигна до върха. Дъхът макар не стигайки, сърцето неуморно. Нестихваща мисъл, все нещо разсъждава, търси и мечтае. Гради и разрушава, така душата учи и знания предава. И ражда се, умира след всяка житейска драма, за да пренареди мощната вътрешна структура. Днес до този връх тя стигна, а утре друг ще покори. Нагоре и надалече, чрез действеността тя се развива и никога в покой не иска да изстива. Така съществува и така се трансформира душата й необятна.
А горе на небето отново ярко свети, едничката луна. Да се смалява тя вече бе започнала, да стигне отново до онзи момент, когато няма да се вижда. А долу по земята, по калната пътечка, вървеше тя и мислеше си нещо. Защо когато луната изчезне наричат я "Нова Луна". Как така е нова! Правдоподобно й звучеше щом един цикъл свършва и нов започне, това понятие да отива най-точно. Луната за момичето не е едно небесно тяло само. В тези дни замислено все повече над нея, какво ли в нея предизвиква? какви подбуди и усещания освобождава? Какви потребности дори?
И ето, че, колкото и красива, възхитителна да беше в нейната най-пълна фаза, тя разбра, че й носеше по скоро тревожност. Липса на душевно равновесие и нужда от психологическо обновяване. И именно това, понякога тласкаше момичето към избор - смърт или качествено нов ред
И ако някой от вас в нея се припознае, нека да знае!
И такива души има, те със свой собствен заряд и светлина някъде в космическата безкрайност блещукат.
Congratulations @maytham.brooke! You have completed the following achievement on the Hive blockchain And have been rewarded with New badge(s)
Your next target is to reach 300 upvotes.
You can view your badges on your board and compare yourself to others in the Ranking
If you no longer want to receive notifications, reply to this comment with the word
STOPCheck out our last posts:
Ехо здравей…
Имай в првид copy rights мрежата монетиЗира само авторски материал…
🙏
Авторски са. Ще го приема като комплимент.
Щом е факт така и трябва :) 🙏