Седи по залез слънце ,
на дървото врана .
Отлита всяка вечер
Тече реката лятото спокойно ,
цветя по нея носят се.
Внезапен бързей .
Разхождат се безцелно
многобройни двойки .
Вървят нанякъде .
Цветята жълти , разцъфнали ,
по храстите пролетни
пламъци горят .
Разхвърчаха се птиците тъй панически .
Гръм внезапен в небето .
Калейдоскоп разноцветни пера .
Дърветата сухи , умрели
все гледат нагоре .
Луната бледа е в облаци .
Червено – белите обвиват
дърветата градски .
Пролетта дойде , шъркели .
Свещта гори , трепери ,
пламък за теб и мен ,
но няма те .
Излизам , плахи стъпки ,
градът е пуст и тих .
Ухание на дъжд .
Небето покриват облаци .
Мрачно и схлупено .
Тъй рязко проби слънчев лъч .
Хартия и молив ,
желание за рими ,
но празен е листът .
Доскоро бе бял сняг ,
вече вятъра носи
бял цвят по земята .
https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=1630941060276450&id=100000817153328
excellent@evrika
Чудесно.Само че ме връща към едни по други времена.
👍
Благодаря:)
🙂👍
🙂👍
чудесно
Красиво и стиховете и цветето.