Приключението на моят живот част 4

Първото което направих след като излязох беше да си сложа сим картата и да си вкл. тел. Но за съжаление батерията беше паднала не се получи. Започнах да мисля какво мога да направя, и се сетих че имах няколко цента, а преди това бяхме виждали че в Обан има компютърен клуб, идеята която ми дойде, беше да отида до там и да помоля да ми заредят тел срещу тези няколко цента, които имах. Тръгнах, но както казах вече беше късно а в този малък град всичко работеше до рано-беше затворено. Трябваше да прекарам ноща отново на открито и да дочакам утрото, за съжаление преди да напусна бях обядвал, но коремът ми вече беше празен. И така се отправих към познатия вече уличен канал, за да спя на завед защото вечерите бяха доста студени.

20.09.2012г събудих се сутринта ако може въобще да се каже че бях спал, събрах си чаршафите и тръгнах надолу към града. Отидох до компютърната зала и се разбрахме криво ляво какво исках 🤣🤣 отказаха да ми вземат стотинките сложиха ми тел да се зарежда, казах че ще се върна след 30-40мин. Бях гладен като вълк не бях ял вече над 20 часа. Когато вървях видях едно от момчетата с които се бях запознал вътре, беше Сърбин. Заговорихме се нещо (каза че са го изгонили, тъй като по рождение бил с един тестис) А той беше още по луд и от нас беше стигнал до тук на Автостоп. Носеше някакво найлоново пликче с някакви снаксове, изглежда доста настървено съм ги гледал и момчето предложи да ми даде единия - приех без да се замисля. Казах, че ще му върна жеста веднага щом получа пари. Плана беше да си включа тел и да се свържа с приятелката ми и леля ми(лека и пръст) , ако могат да ми изпратят някой лев. Започнахме да скитосваме двамата, казах му че трябва да мина до залата да си взема тел. Така и направих вкл.тел свързах се първо с бъдещата ми съпруга(която ми липсваше толкова много, в няколкото дни в които не се бяхме чували осъзнах че немога без нея и нейната подкрепа) толкова се зарадва когато се чухме, каза че се е притеснявала много за мен, каза че ще ми изпрати 20-30евро за храна, Свързах се с Ляля ми, която каза че ще намери от някъде 100тина евро да ми изпрати до утре. И така взех съдбоносното решение с тези пари да заложа на сигурното и да стигна до моите приятели в Берлин и да поработя месец и малко ( работата там беше на поле и сезона приключваше към средата на ноември) и да се прибирам,а не да ходя до Марсилия да си дам парите за ренгенова снимка с която нямаше гаранция че щях да вляза.А осъзнах че едвам издържах една седмица без моята любов, а камо ли 5г.Свързах се с моите приятели в Берлин(аз вече бях работил там един сезон) , казаха че ще говорят с бригадира и ще ми звъннат(след няколко часа ми звъннаха да ми потвърдят че мога да тръгвам, имало достстатъчно работа. И така тръгнахме със Сърбина към Марсилия,пътувахме отново гратис с влака до там(аз исках да проверя кога има автобус до Берлин). Имаше автобус за Берлин след два дни на 22ри събота. Билета струваше около 80евро, не помня точно. След това започнахме да се разхождаме в Марсилия срещнахме още едно момче от Унгария с което се бяхме запознали също вътре. И така започна нашата екскурзия в Марсилия 🤣🤣🤣 докато чаках да ми изпратят пари за храна и билет.

Малко по късно приятелката ми(бъдеща съпруга) ми звънна да ми каже че ми е захранила картата с 30евро. Вече бях богат 😁😁😁 отидох в магазина и напазарувах една торба с ядене (хляб, кренвирши, банани, снаксове) и както бях обещал споделих храната си и с другите момчета, (Сърбина нямаше една стотинка и той, момчето от Унгария си имаше пари баща му го беше изпратил за Легиона) Разхождахме се цял ден из Марсилия (страхотен град)Беше станало следобед и обмисляхме къде да спим, прддложих да спим на гарата в Марсилия, но те ме разубедиха, казаха че е много опасно било пълно с наркомани и дилъри) И затова решихме да се върнем в спокойното градче Обан където да нощуваме. Така и се случи намерихме едно хълмче около пътя, близо до канала в който бях спал предната вечер, Имах няколко чаршафа предложих на момчето от Сърбия(защото той си пътуваше както се казва без багаж) Тръгна да пали огън казах му че не е добра идея, но не ме послуша, казах че могат да го видят и да викнат полиция или пожарна, но..не ме послуша. Наредихме си чаршафите около огъня и се излегнахме за сън. Късно вечерта се събудих и видях че огъня беше стигнал до чаршафа на Сърбина и вече гореше(той спеше) събудих го веднага и изгасигме огъня с моя чаршаф, не спря да ми благодари,доста се беше стреснал-аз също. Така деня и ноща се повториха и стана време за автобуса за Берлин където пристигнах мисля ,че късно в Неделя, момчетата ме посрещнаха, нахраника, дадоха ми 100тина евро в заем за да изкарам до края на месеца и в началото на другия щях да взема заплата за тази една седмица работа от 25 до 30септември.Заплащането беше 5.5евро на час, работата беше много тежка(но аз от работа не се плашех, работех от 13годишен, бях работел и на по тежки работи, за много по малко пари.)

На кратко това беше едно от най-лудите приключения в които се бях впускал 😁 Преживях доста, глад, студ, спане по пейки и канавки, без пари на хиляди км. Все неща, които нямаше как да ми се случат ако не бях предприел тази стъпка в живота си. Не съжалявам за нищо радвам се че съдбата ме срещна с моята половинка и нещата се случиха по този начин. След три години съвместно съжителство, на рождения ми ден 11.11 предложих брак на приятелката си на върха на Айфеловата кула-тя каза ДА. След няколко месеца на 07.05.2016 се оженихме
😍❤️ а година и полина след това се роди и нашата принцеса - Рая ❤️

Най - хубавите неща в живота са спомените. Когато жарта на младостта отмине. Когато се понатрупат годинките . Сядаш пред албумите със снимки. Изваждаш теслицата на спомените и започваш да дялаш от миналото. Натрупват се много спомени и от тях лумва огън , който затопля сърцето ти така , както в онези младежи години , че и по- силно....
Благодаря че сподели историята си ! Приятна вечер и хубави спомени.